По-старите пловдивчани разпознаха сградата, върна спомени и много носталгия
Интересна фотография на халите в квартал " Кючук " Париж се появи във фейсбук страницата " Забелязано в Кючука ", видя Plovdiv24.bg. За малко време фрагментът набра стотици лайкове и мнения.
Пловдивчани си спомнят, че:
От както се помня все там са си били. Бяха еднотипни с централни хали. На втория етаж беше стоматологична клиника и на първия в ляво имаше поща. Мисля че са строени преди повече от 50 год.
Квартални хали. Дядо ми работеше на месо и риба и беше шеф на магазина.
Рибата ме кефеше в какви огромни аквариуми беше, цяла стена. И белите плочки облепени, като миеха с маркуча.
Най-големият магазин и запушване от москвичи, хаха... през комунизма беше по този начин, мизерия.
Чудесен хранителен магазин беше, цялостен със стока.
В халите беше мрачно и студено, това ми се е запечатало.
Най-зареденият магазин. Така споделя майка ми.
Последният( и не изключително приятен) спомен от Халите, ми е от далечната пролет на 1990 година, когато взех брошура и желаех да почерпя сътрудниците с нещо... Да, но там... нямаше нищо - празни лавици с на места някакви бисквити, дето скърцаха като ги захапеш, никакъв алкохол, кафе или бонбони, единствено някакво измислено вино. Та най-после " поляхме " книжката със скимтящи бисквити и вино та по този начин. То май по-късно към този момент напълно ги завършиха Халите...
Пловдивчани си спомнят, че:
От както се помня все там са си били. Бяха еднотипни с централни хали. На втория етаж беше стоматологична клиника и на първия в ляво имаше поща. Мисля че са строени преди повече от 50 год.
Квартални хали. Дядо ми работеше на месо и риба и беше шеф на магазина.
Рибата ме кефеше в какви огромни аквариуми беше, цяла стена. И белите плочки облепени, като миеха с маркуча.
Най-големият магазин и запушване от москвичи, хаха... през комунизма беше по този начин, мизерия.
Чудесен хранителен магазин беше, цялостен със стока.
В халите беше мрачно и студено, това ми се е запечатало.
Най-зареденият магазин. Така споделя майка ми.
Последният( и не изключително приятен) спомен от Халите, ми е от далечната пролет на 1990 година, когато взех брошура и желаех да почерпя сътрудниците с нещо... Да, но там... нямаше нищо - празни лавици с на места някакви бисквити, дето скърцаха като ги захапеш, никакъв алкохол, кафе или бонбони, единствено някакво измислено вино. Та най-после " поляхме " книжката със скимтящи бисквити и вино та по този начин. То май по-късно към този момент напълно ги завършиха Халите...
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ